"Под игото" е първият български роман. Подзаглавие - „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“. Написан е от Иван Вазов по време на изгнание в Одеса, пренесен е в България с руската дипломатическа поща.

Композиционно романът се състои от три части и 88 глави, които обхващат подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Сюжетното действие започва с идването на Бойчо Огнянов в Бяла Черква през май 1875 г. и завършва с неговата смърт през май 1876 г. Но фабулата на творбата не се изчерпва с личните драми на героите, нито с действията и противодействията им през тази година, защото не личните, а историческите събития са в основата на сюжетното действие и определят неговия епически характер.

Своеобразна кулминация и развръзка на романа са главите "Пиянството на един народ" и "Пробуждане", в които Вазов постига редки за българската литература прозрения по философия на българската история с резките й преходи от опиянение към отрезвяване и страх, от подем към покруса, разочарование и предателство.

Романът "Под игото" е първата книга, която носи литературна слава на Вазов и на България. Въпреки някои слабости и противоречия, това е най-мащабната и недостигната още "енциклопедия на българския национален живот".